i have a confession, if you promise not to tell: i have a crush right now :( and here's the thing: barthes perfectly captures how it feels to have a crush. this was not really what i expected, because i kind of went in blind, but his lover is the unreciprocated lover. his lover really is the subject of the story, which withholds him from being the object. and jesus christ he understood EXACTLY how it feels. like, not all of this is relatable and a small portion of it is also not compelling (a little too much mother-child psychoanalysis talk for my liking), but the bits that hit hard really HIT. i took so many photos of pages and paragraphs that resonate, but the one thing that really has been bouncing around in my brain like a screensaver is the bit where he's like "anxiety conferred by the telephone: the true signature of love." AND IT STILL IS!!!!! damn it roland, how did you know i would one day spend hours waiting for a text back. insane ( )

Se è vero che «il discorso amoroso è oggi di una estrema solitudine», forse questo oggi (a distanza di trent'anni dalla scrittura del testo) lo dimostra ancor di più. Il lettore non può che aderire a una topica necessariamente attuale, e anche se forse riesce a fare a meno del Werther (sostituito da mille altri riferimenti contemporanei), non può privarsi del piacere tutto intellettuale di riconoscere la propria adesione a costruzioni e figure linguistiche non destinate a essere "aggiornate". ( )

Barthes can be a bit confusing and rambling sometimes, but I'm willing to chalk it up to poor translation. There are some things he conveys quite nicely, however. My favorite essay is "langeur" which doesn't seem to have a direct English translation but for which there are words in at least French and Japanese. It's a kind of desire I experience quite frequently, so it was nice to have a name to put to it, albeit a foreign one. ( )

ТЕКСТЪТ-УДОВОЛСТВИЕ Е ТЕКСТЪТ, КОЙТО НИ ИЗПЪЛВА БЕЗ ОСТАТЪК".

От 1977 г. Фрагментите на любовния дискурс продължава да бъде най-четената книга на известния френски семиолог, критик, философ РОЛАН БАРТ (1915-1980). Навярно защото в тази книга-портрет, чиито епизоди изпълват чистото Да! на най-неотменното жизнено чувство - любовта, читателят вижда и чува себе си, вижда и чува влюбения.

В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс е може би говорен от хиляди субекти (кой знае?), но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват ‐ така той бива отрязан не само от властта си, но и от своите механизми (знания, умения, изкуства). Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо друго освен да бъде място ‐ колкото и стеснено да е то ‐ на утвърждаване. В крайна сметка тъкмо това утвърждаване е субектът на книгата, която започва.

Как е създадена тази книга?

Всичко тръгна от следния принцип: не би трябвало влюбеният да се свежда до прост субект в дадено симптоматично състояние, а по-скоро трябва да се направи така, че да се чуе онова, което е неактуалното в гласа му, сиреч неподдаващото се на рационално обяснение...

Everything you ever wanted to know about love but not a guidebook - sometimes a bit hard to understand but so true as it handles all relevant aspects! ( )