Rani Manicka

Рани Маника е личност, съвместяваща писането на художествена литература с многобройните си бизнес начинания. Като непрофесионален писател, тя определено е автор, който има какво да разкаже, но няма таланта да го направи. Повествованието на творбата ѝ е изключително еднопланово, насечено и препускащо през стотици събития: важни и маловажни, предадени с една и съща интонация.
Историята в романа се разказва последователно от членовете на семейството на Лакшми. Всеки от тях има своята гледна точка върху събитията, и ги пречупва през личния си мироглед. Личното ми усещане беше не за наличието на плавно преплитащи се и взаимодопълващи се сюжетни линии, а за няколко движещи се с пълна скорост един срещу друг самолети, чиито неминуем сблъсък читателят е поставен в положението да проследи, и в крайна сметка да наблюдава.
Последните четири части на книгата са сюжетно и стилистично несвързани с предходните. Лакшми, ужким главната героиня на романа, самата Оризова майка, се появява едва два пъти в тези няколкостотин страници, като вторият път е на собственото ѝ погребение. За голямо разочарование на читателите, историята на Димпл е написана в стила на розов булеварден роман, с крайно неумели опити за смяна на перспективата на повествованието.

++++++++++

Няколко думи за българския превод на романа: крайно немарливо свършена работа. Преводачката, заедно с редакторката и коректорката имат сериозни пропуски в прилагането на определени правила на граматиката на българския език, като в частност впечатление прави непознаването на правилото за слято, полуслято и разделно изписване на прилагателни имена. Макар и с незадължителен характер, в граматиката ни съществува и словоредна норма, която също е твърде непозната материя за екипа, работил върху превода на български. На страницте на превода могат да бъдат открити и единични съществителни имена, изписани с фрапиращи правописни грешки. Преводачката категорично не е наясно с правилото, че пред съюза "че" не винаги се слага запетая.
А фактът, че това е втори тираж на романа, от все същото издателство, превръща некоригирането на грешките в тревожен прецедент за българското книгоиздаване.… (mere)

I love a good long family saga, and this book nailed that.

At the age of 14, Lakshmi is married off to a rich man in Malaysia. She travels from her home in Ceylon, only to discover he isn't rich, and he is also not bright. He is kind though, and his home is better than what she came from. And then we learn of her children and some grandchildren--through the Japanese occupation in Word War II, dreams of education and marriage, children and businesses.

This book is 400+ pages and is very good, but it is also hard. There is so much sadness, regret, and sorrow.… (mere)

Tras la muerte de su madre, las jóvenes y bellas bailarinas gemelas, Nutan y Zeenat, se ven forzadas a abandonar el paradisíaco entorno de su Bali natal y la protección de su abuela, gran conocedora de magia, tradiciones y leyendas. Se instalan en Londres, donde intentan ganarse la vida trabajando en una cafetería. Allí, conocen a Ricky, un joven seductor siciliano que les abre las puertas del Templo de la Araña, un mundo desconocido y prohibido, un local donde se dan cita una serie de personajes que cambiarán la vida de las jóvenes para siempre.
Un pintor, la amante de un hombre millonario, una prostituta, un peluquero de éxito y una escritora, todos ellos habitantes de esta novela, acompañarán a las dos hermanas en esta aventura colmada de sentimientos que recorre la frágil frontera entre la vida y la muerte, la corrupción y la inocencia.… (mere)